ЗАХЛЍПВАМ СЕ, -аш се, несв.; захлѝпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Само в съчет.: Захлипвам се / захлипна се от плач; захлипвам се / захлипна се в сълзи. Заплаквам силно, неудържимо, до задъхване, задушаване. – Тате, не обичаше ли те той, не гледаше ли те? – глухо зарида вече тя. – Кой дума за това, снахо? – захлипна се в сълзи старецът. Елин Пелин, Съч. I, 157. Захлипвам се / захлипна се от смях. Започвам да се смея силно, неудържимо, до задъхване, задушаване; захлипам се от смях (Ст. Младенов, БТР).